Бракът в Католическата църква, наричан още съпружество, е заветът между мъж и жена, чрез който те установяват вечно партньорство и вярност в живота си от тук нататък, живот, в който вече са заедно и са едно цяло. Но има един много често задаван въпрос, а именно защо и необходимо ли е да сключваме църковен брак.
Най-ясното и прието обяснение е, че църквата очаква сватбата, като един тържествен и свят момент, да се състои в храма – в свещено пространство. Много от двойките искат да се оженят примерно в някоя градина, като твърдят, че дали ще е там или в църквата няма значение, защото Бог е навсякъде. Това е така, но например Господ присъства и на гарата в центъра на града, но вие не искате сватбата ви да е на това място, нали?
Католиците приемат много на сериозно понятието ,,свещено пространство“. Това е причината атмосферата в църквата да е мирна, благоговенна и различна като усещане от обикновените места. Там Божието присъствие прониква навсякъде, дори в мисълта ни. Храмът не е просто фон за църковния брак, а е мястото, в което булката и младоженецът ще си дадат обещание за вярност и вечна обич пред Иисус, покланяйки Му се.
Църковният брак е още символ на Божествения съюз между Христос, младоженеца и невястата му. Омъжените са отворени за нов живот и са отдадени на взаимното си спасение и така участват не само в Божия творчески акт, но и в изкупителния акт на Господ. Освен това църковните сгради предлагат история, градена с векове. Сключвайки църковен брак, вие си представяте още колко много двойки са минали по вашите стъпки и сякаш ставате част от историята. За повечето хора храма е спокойно място, което го прави привлекателен за събитие като сватбата, но наистина атмосферата му може да направи деня ви още по-специален.
Църковният брак е обща практика за всички култури от дълго време. Това означава, че е природна инстуиция, която е обща за цялото човечество. На най-основното си ниво сватбата представлява съюз между двама истински влюбени с цел размножаване и вечна обич, и подкрепа. Всеки един от съпрузите се отказва от някои права в самостоятелния си живот, за да сподели оставащата част от него с партньора си.
