Ползите от екстернализирането на проблема в психологията се свеждат до следното:
Намалява непродуктивния конфликт между хората, включително и споровете кой е виновен за проблема.
Подкопава чувството за провал, което се е развило в много хора в отговор на съществуването на проблема, продължаващ въпреки опитите им да го разрешат.
Проправя пътя хората да се кооперират един с друг, да се обединят в борба срещу проблема и да избягат от неговото влияние в техния живот и отношения.
Отваря нови възможности за действие пред хората да избавят живота и отношенията си от проблема и неговото влияние.
Дава свобода хората да заемат един по-оптимистичен, по-ефективен и по-малко стресов подход към „страшно сериозни” проблеми и
Предоставя възможности за диалог, а не за монолог по проблема.
В контекста на практиките, свързани с екстернализирането на проблема, проблемът не е дадения човек, нито е конкретната връзка. По-скоро проблемът е самият проблем и чак след това отношенията на човека с проблема стават проблем… Екстернализирането на проблема позволява хората да се отделят от доминантните истории, които са били определящи за техния живот и отношения. Както преди бе споменато аз нарекох тези истории „наситени с проблеми” описания. В отделянето от тези истории, хората стават способни да разпознаят пренебрегвани в миналото, но жизнено важни аспекти на техния изживян опит.
Екстернализирането на проблема като външно влияние
Екстернализирането на проблема помага проблемът да бъде идентфициран като някакво външно влияние върху живота на пациента, а не като негова характеризираща го „детерминанта”. Целта на екстернализирането е песимистичната нагласа на пациентите „Ето, какво съм аз” да се превърне в далеч по-обнадеждаващото и помагащо „ Ето какво ми влияе, за да правя така и да се чувствам така”
Източик: bulgaria24.com
